Мистерията „Царичина“: Най-скъпият и абсурден лов на извънземни в историята на Българската армия

В началото на 90-те години на миналия век България преживява период на тежка икономическа криза, политическа нестабилност и масова психоза по окултното. В този хаотичен контекст се ражда един от най-странните и абсурдни епизоди в модерната ни история – операцията в софийското село Царичина. Това е уникален случай, в който консервативна, строго йерархична и пазеща държавните тайни структура като Българската армия се предоверява изцяло на думите на феномени и гадателки.

Операция „Обект № 1“ в цифри и факти

• Старт на разкопките: 5 декември 1990 г.
• Край на мисията: 19 ноември 1992 г.
• Дължина на тунела: Над 160 метра спираловиден изкоп в скалата.
• Дълбочина: Около 20 метра под земята.
• Ръководител: Генералният щаб на Българската армия (ГЩ на БА).
• Статут: Строго секретно (Военна полиция отцепва района в радиус от километри).

Началото: Извънземни, съкровища и висш държавен интерес

Всичко започва в края на 1990 г. Група контактьори и екстрасенси, сред които Димитър Сираков и Елисавета Логинова, убеждават висшето ръководство на Министерството на отбраната, че в земните недра край Царичина е скрито нещо епохално. Версиите варират: от скритото съкровище на цар Самуил, през първия двуполов човек на Земята (Адам), до капсула с извънземен произход и информация за произхода на човечеството.

Военните, водени от тогавашния началник на Генералния щаб ген. Радню Минчев, сформират строго секретна научно-изследователска група „Обект № 1“. Копаенето се извършва изцяло на ръка от офицери, за да не изтече информация към медиите или чужди разузнавания.

Контекстът на една луда епоха: Защо генералите повярваха?

За да разберем как висшият ешелон на армията се поддаде на подобен абсурд, трябва да погледнем към контекста на времето. Годината е 1990. Комунистическият режим току-що е рухнал, цензурата е паднала, а старото чувство за сигурност е изчезнало. В обществото зрее огромна празнота. Тя бързо бива запълнена от масова психоза по мистичното, неидентифицираните летящи обекти (НЛО) и алтернативната медицина.

Всеки петък пред телевизорите милиони българи гледат сеансите на Анатолий Кашпировски. Вестниците са залети от обяви на магове, а предсказанията на леля Ванга се цитират като държавни документи. Политическият елит и армията не правят изключение от тази обща наивност. Генералите, свикнали до вчера да вярват само на марксизма-ленинизма, изведнъж се оказват без идеологическа котва и стават лесна плячка за манипулации.

Думите на гадателката: „Космическият разум“ на Елисавета Логинова

Основната фигура, която направлява кирките на войниците, е екстрасенсът Елисавета Логинова. В своята книга „Царичина – съдбовен контакт“ тя описва процеса като напълно реален диалог с извънземна цивилизация:

„Получавах текстовете чрез автоматично писане и телепатичен контакт. Съществата, които се свързваха с мен, се представяха като Роро и Сохо. Те ни водеха стъпка по стъпка. Когато военните искаха доказателства, аз просто записвах символите, които те ми диктуваха. Тогава вярвах, а и днес вярвам, че там долу имаше нещо, което щеше да преобърне човешката история.“

По нейни думи, съществата са предупреждавали, че обектът е защитен с мощно биополе. Всеки опит да се влезе с тежка техника е щял да доведе до задействане на „психотронно оръжие“, което да изпепели Софийското поле. Точно това изявление кара уплашените генерали да забранят багерите и да принудят офицерите да рият с лопати в калта.

Генералският наивитет: „Ние бяхме длъжни да проверим“

От другата страна на барикадата са военните лидери. Началникът на Научно-техническото отделение на Генералния щаб по това време, генерал-майор Димитър Кънев, и самият началник на ГЩ ген. Радню Минчев лично подписват документите за старт на операцията.

В свои по-късни изявления генералите се защитават, като твърдят, че не са били луди, а просто са изпълнявали дълга си в условия на информационна несигурност:

„Времената бяха смутни. Получихме сигнали, че чужди разузнавания, включително американското и съветското, проявяват интерес към този район. Като военни, ние бяхме длъжни да проверим всяка хипотеза, която засяга националната сигурност. Ако там наистина имаше мощно енергийно оръжие или непозната технология, България щеше да стане глобален фактор.“

Тази концепция за „държавен интерес“ легитимира безумието и превръща армията в заложник на лични видения.

Спомени от блокадата: Какво видяха местните жители?

Докато в ГЩ чертаят космически карти, за жителите на тихото село Царичина животът се превръща в шпионски филм. Районът пламва от военни камиони, огради с бодлива тел и патрули с автомати.

Възрастните хора от селото и до днес си спомнят за усещането на страх и мистерия:

„Беше страшно. Не ни пускаха да си пасем животните в онази посока. Говореше се какво ли не – че са намерили златото на Самуил, че копаят бункер за ядрена война, че са дошли марсианци. Нощем се виждаха странни светлини над баира, а камионите извозваха пръст постоянно. Офицерите бяха бледи, уморени, криеха погледите си и не обелваха и дума пред нас.“

Слуховете за „сияния“ и „странни сияния“ над Царичина бързо се разпространяват из цялата страна, подклаждани от жълтата преса, което превръща селото в Мека за уфолози и пишман-откриватели.

Кой плати сметката и кой носи отговорност?

Операцията е официално прекратена през ноември 1992 г. със заповед на тогавашния министър на отбраната Димитър Луджев.

• Кой плати? Цялото финансиране идва от бюджета на Министерството на отбраната – тоест от българските данъкоплатци в момент, в който държавата е пред фалит, а за самата армия няма пари за гориво и заплати. Точната сума остава държавна тайна, но според разследвания през годините става въпрос за десетки милиони тогавашни левове, похарчени за техника, логистика, заплати и поддържане на извънредна секретност.
• Имаше ли последствия? Наказани на практика няма. Случаят е потулен, папките са засекретени, а по-късно голяма част от официалната документация мистериозно изчезва или изгаря при пожар в архивите на министерството.

Тежката дума на науката: БАН слага край на фарса

За да спре източването на средства, министър Луджев назначава независима експертна комисия, съставена от водещи учени от Българската академия на науките (БАН) – геолози, геофизици и археолози, водени от проф. Димитър Овчаров.

Учените слизат в тунела и подлагат на анализ всичко открито. Докладът им е безпощаден:

Няма артефакти: Всички намерени „форми“ и „стени“ са естествени скални образувания, оформени от природните процеси преди милиони години.

Опасност за живота: Изкопът е направен в пълно нарушение на всякакви минно-геоложки правила. Укрепването е било критично нестабилно.

Психологическо самовнушение: Учените доказват, че „йероглифите“ на Логинова не съвпадат с никоя позната древна писменост и представляват хаотични драсканици, продукт на състояние на транс и силно желание за себедоказване. Страничните ефекти като главоболие сред войниците пък са обяснени просто – пълна липса на вентилация и кислороден глад дълбоко в скалата.

Заключението на БАН е кратко: „Обект № 1 е скъпоструваща илюзия, лишена от всякаква научна стойност.“

Недоизказаните подробности: Версията за секретния бункер

На 19 ноември 1992 г. входът на тунела е окончателно запечатан с тонове бетон, за да се спре достъпът на иманяри. И до днес обаче най-прагматичната теория извън мистиката гласи, че „извънземната история“ е била просто параван.

Възможно е армията да е използвала екстрасенсите като перфектно прикритие пред обществото и чуждите разузнавания, за да изгради дълбоко под земята таен команден бункер, пункт за управление или комуникационен възел в близост до столицата в годините на геополитически прелом и разпад на Варшавския договор. Ако това е така, военните са постигнали целта си – никой не би заподозрял стратегически обект зад глупостите за „двуполовия Адам“.

Царичина днес: Може ли да се посети?

Днес, повече от три десетилетия по-късно, от мистичния обект няма и следа. Мястото се намира в покрайнините на селото, но е обрасло с гъсти храсти и трева. Самата дупка е напълно залята с бетон и засипана с пръст, като над нея има поставена обикновена бетонна плоча. Няма туристически табели, няма музей. Останало е само едно празно място сред природата и горчивият спомен за времето, в което държавата копаеше дупка към космоса, докато затъваше в калта на прехода.